Ормус, известен още като Ормес (Orbitally Rearranged Monoatomic Elements) или „бял прах злато“, е субстанция, която съществува на границата между материята и енергията. Не е просто минерал. Не е просто добавка. Това е нещо, което древните алхимици са търсили хилядолетия наред.
Историята започва в древен Египет, където жреците са приготвяли „мафте“ — бял прах от злато, даван на фараоните за дълголетие и повишено съзнание. В Библията се споменава „мана“ — бяла субстанция, падаща от небето, която изхранвала израилтяните в пустинята. В индийската традиция — „сома“, божествена субстанция за ритуали и медитация.
Всички тези легенди описват едно и също нещо: монотомни елементи в състояние, което не е нито метал, нито обикновена сол.
Какво прави Ормус различен? Обикновените метали имат атоми, свързани в решетки — това ги прави твърди, проводими, метални. Но когато металът бъде разделен до единични атоми (монотомно състояние), електроните се пренареждат. Металът престава да бъде метал. Ставва бял прах, неразтворим във вода, нетоксичен, с свойства, които науката едва започва да разбира.
Дейвид Хъдсън, американският фермер, който преоткри Ормус през 70-те години, откри, че тези монатомни елементи — злато, иридий, родий, осмий, рутений — съществуват в почвата, в океанската вода, дори в човешкия мозък. Особено в епифизата — жлезата, която древните са наричали „третото око“.
Връзката между Ормус и съзнанието не е случайна. Монатомните елементи изглежда поддържат суперconductivity в биологични системи. Когато съзнанието „тече“ без съпротивление, преживяванията стават по-ясни, по-дълбоки, по-свързани.
Хората, които приемат Ормус, описват:
— Повишена яснота на мисленето
— По-дълбока медитация
— Ускорено физическо възстановяване
— Усещане за „лекота“ в тялото
— Интуитивни проблясъци
Но Ормус не е магическо хапче. Той не прави нещо вместо теб. По-скоро премахва шумът — онзи слой от стрес, токсини и електромагнитно замърсяване, който пречи на естественото ти състояние да се прояви.
Кралската сол не е за всеки. Който не е готов да поеме отговорност за своето съзнание, няма да намери нищо в нея. Но за този, който е на пътя — който медитира, който се изчиства, който търси — Ормус може да бъде мост. Мост между това, което знае, и това, което преживява.
Защото в крайна сметка Ормус е метафора и субстанция едновременно. Кралската сол е онзи елемент в теб, който не се подчинява на материята. Когато го активираш — чрез практика, чрез почистване, чрез намерение — ти ставаш проводник на нещо, което винаги е било там.